Биволофермата в с. Сливата – пример за ентусиазъм и съвременно мислене

bivoloferma-1В годините, когато се отчита, че броят на едрия рогат добитък е достигнал най-ниските си стойности откакто се води статистика до сега и най-значително е намален броя на биволите- 41 пъти спрямо общия им брой през 1939 г., с доверие към този сектор на животновъдството поглежда едно акционерно дружество.
На общо събрание на акционерите на „Ломавтотранспорт" АД, дружеството си поставя за цел развитие на биволовъдството като странична дейност, чрез създаване на дъщерно дружество „ Агротранс" ЕООД гр. Лом, през 2002 год. За осъществяването на тази цел дружеството прави ремонт на изоставени селскостопански постройки и материална база в с. Сливата, общ. Лом, обл. Монтана, където са налице и подходящи условия за отглеждане на биволи - наличие на блата и паша.
Създаването на биволофермата започва със закупуването на 36 бременни малакини от едно от малко оцелелите племенни стада в с. Горна Росица, общ. Севлиево на два етапа: 20 бр. през месец октомври 2001 г. и 16 - през месец февруари 2002 г. Всички закупени животни са с известен произход до трети родословен пояс. За заплождане на животните дружеството закупува и един бик от същата ферма.
Още със закупуването на животните, управителят на фермата г-жа Бонка Аврамова осъществява връзка с проф. Цонка Пеева. На нейната компетентна помощ изцяло се доверяват при изработване на производствена програма за развитие на фермата, за избора на животните, за насоката на развъдно-подобрителната работа.

Веднага след сформирането на стадото, дружеството сключва договор за извършване на развъдна дейност с ИАСРЖ, а от 2009 г. с „Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството" /БНАРБ/. Дружеството е един от учредителите на БНАРБ.

Започват дни на очакване на първите малачета, на раздояване на малакините, които често проявяват характера си, грижите по новородените и най-важното къде ще се пласира млякото, от което дружеството да печели.
С идването на първите малачета започват и денонощните телефонни консултации с проф. Пеева по въпроси „защо някое малаче не иска да засуче", „може ли да се запази коластрата за следващото поене" или „може ли да се замрази", „защо малакинята не си дава млякото" и ред други, които смущават собствениците. Техният опит в областта на биволовъдството и този на работниците се заключава единствено със спомена за чудесното на вкус биволско мляко и масло и на това, че бивола е „по-особено" животно. Необходими са доста месеци на управителката на фермата и на специалистите по биволовъдство, докато нещата си „дойдат на място". Когато при доста охранените бременни малакини започват маточно-вагинални изсипвания, фатални за животните, работниците разбират, че наистина трябва да се спазват нормите по хранене и от дажбата на бременните животни поне месец преди омалачване да се изключат сочните фуражи /силаж или зелени фуражи/ и да се намали концентрирания до 1 кг, така както е казала професорката.
През този десет годишен период има много куриозни случаи свързани със спецификата по отглеждане на биволите, с характера им, с тяхното поведение, понякога смешни, понякога опасни. Сега, когато се връщат назад в годините, всички от колектива на дружеството казват, че биволът не бил чак толкова страшен и че е като кучето – веднъж спечелиш ли му доверието, това е за цял живот и по-важното, че много по-лесно се гледа в сравнение с говедото, само дето......няма цена за млякото.
В резултат на разширеното възпроизводство през годините /12- 15% годишен ръст/, към настоящия момент във фермата се отглеждат 107 женски животни, от които 80 дойни биволици. За разширено възпроизводство, ежегодно се оставят между 25 и 30% малакини от броя на дойните биволици. След селекционния брак (8-10%) на малакините преди заплождане / 18-22 месеца/, след първа лактация (15%) и брака по необходимост (2-3%), действително се осигурява разширено възпроизводство на стадото, което е двойно увеличено.
Средната млечност на стадото по години варира от 1680 до 1890 кг. в зависимост от фуражната осигуреност, а плодовитостта винаги е била от 82 до 87%. За този период са селекционирани 4 бикопроизводителки с млечност над 3200 кг., на две от които синовете бяха насочени към СИО. Биците Кларк и Пирин, от които се съхранява дълбоко замразена семенна течност в СИО - Сливен са от това стадо.
За повишаване рентабилността от отглеждането на биволите, вниманието на ръководството на Дружеството е насочено към максималното съкращаване на загубите от непродуктивните или ниско продуктивните животни и най-вече към факторите, предизвикали загубите, което кара ръководството да вземе вярното решение и да повери целия мениджмънт на фермата на Бонка Аврамова, специалист с многогодишен опит в аграрния сектор, с висше агрономическо и икономическо образование и най-важното - предизвикателството да работи с биволи.
Най-големите усилия на ръководството се насочват към пласмента на произведеното мляко, чийто цена е почти на тази на кравето. По-жалкото е това, че никой от млекопреработвателите не иска да преработва биволско мляко. Започват производството на сирене, като използват добре оборудвания стол на административната сграда, но санкциите, които вървят една след друга, многото бюрократични препятствия за получаване на разрешително и редица други причини, ги карат да преустановят това производство, към което наистина има интерес от ресторантьори и от хранителни магазини. Сега, млякото, чийто дневно производство е около 250-300 кг, се изкупува на цена – 1,25 лв, приемлива, но все още нереална.
Задоволяването на фермата с фуражи е организирано, като грубите фуражи се осигуряват от собственоbivoloferma-2 производство, а концентрирания фураж се закупува. Дружеството участва в програмата за развитие на селските райони по мярка 214 „Агроекологични плащания", националните доплащания на глава животно и СЕП, и национални доплащания за обработка на земеделска земя. Биволите са животни, чието съхранение като вид се субсидира по мярка 214 „Агроекологични плащания", но изискванията по нея, свързани с поддръжката на пасищата и другите административни условия за изпълнение, създават проблеми на ръководството при усвояване на средствата.
Санкциите, които търпят във връзка с пасищата, паднали ушни марки или за торохранилищата, обезвериха не само собствениците на тази ферма, но много фермери, които трябва да връщат частично или изцяло получените субсидии по тази мярка. В същото време процентът на усвояването на средствата по мярката АЕП е много нисък.
Очевидно е необходимо, при извършване на проверките, експертите на ДФЗ – РА да са запознати с особеностите и спецификата на вида, или пък да ползват услугите на експертите от ИАСРЖ. Биволът изисква специфични условия за отглеждане - вода и то не дълбока, а по-скоро гьолове с кал, която има защитна роля, сянка, дървета на които да се чешат и че предпочитат грубите, кисели треви. Нещо повече, в Германия има проекти по опазване на околната среда, в които биволите се използуват при терени, където не може да влязат косачки или да се ползуват тремери, с които да почистват районите, а това се прави от биволите, които опасват ненужната растителност. За тези проекти фермерите в Германия получават субсидии (300 евро / глава годишно), докато нашите – получават санкции за това, че има храсти или по-висока растителност по пасищата. Парадокс, но е вярно.
За бъдещето на биволофермата
Различните мерки по ПРСР дават възможност да се получат значителни субсидии, с които да се модернизира фермата, съобразно европейските директиви. Очаква се, че с промените в Наредба 26 за директните продажби, ще се даде възможност за увеличаване на приходите в биволофермата. Единствено изграждането на цех за производство на сирене, катък и кисело мляко ще даде възможност за икономическа стабилност на фермата. Недостатъкът е този, че отново има ограничение - до 40% от произведеното мляко да може да се продава. В България 80% от биволофермите са с размер около 15 - 20 биволици. Ако искаме да се увеличи броя на биволите, ограничениеята трябва да бъдат минимализирани и много добре обосновани. Закупуването на млекомат е друг вариант за увеличаване на рентабилността на фермата и също стои на дневен ред за обсъждане от ръководството.
Увеличаването на броя на дойните биволици и доизграждането на производствена структура на биволофермата продължават да са приоритет за ръководството.

Представил Галина Илчева –
началник отдел СЗРЦККРД – Враца

С любезното съдействие и по материали на проф. д-р Цонка Пеева и управителя на фермата Бонка Аврамова.

Една успешна кооперация

kraviВ България не са много земеделските кооперации, които развиват едновременно растениевъдство и животновъдство, и които са печеливши.
Една от тях е Земеделска производителна кооперация /ЗПК/ „Хан Аспарух"- гр. Исперих, която е създадена през 1993 г. по инициатива на група собственици на земя и имущество.
След ликвидиране на земеделските стопанства от ликвидационните съвети, в частност и на АПК гр. Исперих, ръководството на кооперацията успява да запази 40 крави от бившия кравекомплекс и 8000 дка. земя, намиращи се в землището на гр. Исперих.
От 1999 г. ЗПК заема под наем още земя от околните на града села – Конево, Яким Груево, Голям Поровец, Китанчево и Вазово, и в момента тя обработва 26 000 дка. земя с включено производство на основните зърнени и фуражни култури – пшеница, ечемик, царевица, овес, а също така и маслодайните култури – рапица и слънчоглед.
ЗПК е единствената кооперация в Разградска област, с развито животновъдство, представено от 251 говеда от Черношарената порода, в т.ч. 129 крави и 122 млади животни. Животните са с висок генетичен потенциал, което е в резултат на продължителната и целенасочена развъдно – подобрителна работа и използването за изкуствено осеменяване на висококласни елитни разплодници от Холщайн – фризийската порода.
През месец септември, се проведе есенен преглед на стадото. В прегледа взеха участие представители на kravi1кооперацията, зоонж. Валери Иванов от Асоциация на развъдчиците на Черношарената порода в България – гр. Русе и Илка Алексиева – главен експерт говедовъдство в СЦРЦККРД – гр. Русе. От направения анализ по време на прегледа се вижда, че стадото е сравнително подмладено – 68,8 % от кравите са до пет годишна възраст, а 55 % от тях са до втора лактация - предпоставка за по – висока млечност през следващите години. Средната възраст на отелените 21 юници е 25 месеца и 27 дни. Средната продуктивност на бонитираните към 30.06.2012 г., 84 крави за 305-дневна лактация е 5514 кг мляко с 3,80% мастни вещества и 3,17% белтък.
В резултат на провежданото разширено възпроизводство на стадото и подобряване на условията на хранене и гледане на животните, през последните години е извършено четирикратно коригиране на млечната квота в посока увеличение.
В процеса на дейността си, след 2007 г. ЗПК участва и печели четирикратно проекти по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Средствата по тази мярка, подлежащи за усвояване са усвоени на 100% от ЗПК, като част от тях са насочени и към кравефермата.
Основното в работата на ръководството и специалистите на ЗПК „Хан Аспарух" е получаването на добри икономически резултати, както в растениевъдството така и в животновъдството, гаранатиращи формирането на висока печалба – фактор за получаването на ренти и девиденти от член – кооператорите. Така за 2011 г. ЗПК е отчислила до 38% за дивиденти, а през 2012 г. рентата, която получават кооператорите е 45 лв/дка. Получените икономически резултати позволяват да бъде извършена и актуализиция на дяловият капитал на собствениците в размер на 85%, след транзакция на фонд „Резервен" и фонд „Инвестиционен".
От горе изложеното се вижда, че ЗПК „Хан Аспарух" е една успешна кооперация, чиято дейност и развитие са в унисон със съвременните условия.

Изготвил: зооинж.Илка Алексиева
Гл.експерт говедовъдство СЦРЦККРД гр.Русе

Постиженията в селекцията

Пейчо Пенев е добре известен у нас, както на научните среди в говедовъдството, така и на
широката практика. Роден е в с. Бозвелийско област Варна в семейство на земеделци.
През 1962 г. завършва техникум по селско стопанство , от 1965 година е бригадир , а
по-късно ръководител в кравефермата на комплексната бригада в с. Бозвелийско. Пейчо
Пенев участва активно в развъдноподобрителната дейност в говедовъдството и допринася
за създаването и усъвършенстването на породата Българско черношарено говедо.
Съавтор е на Българско черношарено говедо – порода официално призната през 1990 година.

                                                                                               Към цялата статия icon pdf          

Кой се занимава със селекция?

Работохолизъм, амбиция, съвременна развъдна дейност, технология и иновации –това е формулата на успеха на един български фермер  

 

Това е Минчо–един млад българин, тръгнал по стъпките на баща си Минчо Иванов, именития фермер от с. Кортен, община Нова Загора. Минчо е председател на най- голямата развъдна говедовъдна организация в страната-Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България. Той е собственик на една от най - модерните и съвременни ферми в Южна България - ЕТ „ДИАНА-МИ-МИНЧО ИВАНОВ”. Неговите животни са призьори на ежегодните Национални изложения по животновъдство, организирани от ИАСРЖ и развъдните организации    


 

 

 

 

 

Това е синът – Минчо, бъдещият фермер 

     


И това е Минчо –бикът/Mincho 520HO0801/, създаден чрез ембриотрансфер в Съединените американски щати, с кръвност от световноизвестния бик /O’Man/, специално за нуждите на развъдната дейност в фермата и кръстен на името на щастливия си собственик. 

Прочети още: Кой се занимава със селекция?